В хода на мирните преговори, Азербайджан многократно предлагаше на планинската част на Карабах най-високия автономен статут, какъвто има в световната практика. Но арменците се отказаха от това. След като Азербайджан освободи по военен път своите признати от световната общност територии и границите бяха възстановени, въпросът за „статута” е снет от дневен ред: тези територии са административни единици на Азербайджанската Република и страната не планира да обсъжда вътрешните си въпроси с никоя друга държава.
На 18 ноември 2021 година в „IPJ-journal”, издание на Фондация „Фридрих Еберт” беше публикувана статия със заглавие „Удари по ахилесовата пета” от Нарек Сукиасян, проектов координатор на Представителството на Фондацията в Република Армения. (Сукиасян, Нарек, Удары по ахиллесовой пяте, https://www.ipg-journal.io/rubriki/vneshnjaja-politika-i-bezopasnost/ud… , 18.11.2021).
От самото начало ще заявя, че това е безобразно (от научна, политологическа, журналистическа и всякаква друга гледна точка) написана статия, основаваща се на неверни твърдения, въвеждащи в заблуждение световната общественост.
Ще анализираме статията по лъжливите твърдения в нея:
1. Още второто изречение в статията гласи така: „Многочислени видеозаписи потвърждават нахлуването на Азербайджан на суверенната територия на Армения”. Всеки, който е малко от малко запознат с проблема и зоната на бойните действия знае, че границата между Азербайджанската република и Република Армения не е делимитирана и не е демаркирана и по тази „граница” няма никакви опознавателни знаци. Така че, какви „видеозаписи” могат да потвърдят „нахлуването на Азербайджан на суверенната територия на Армения”?
Авторът представя желаното за „истина”, която никой не може нито да види, нито да потвърди.
Тези неща се говорят от гражданин на страна, която в течение на 30 години, след като извърши агресия по отношение на Азебайджан, окупира 20 процента от неговата територия. При това, като изгони агресора от територията си, Азербайджан имаше пълното право в съответствие с Устава на ООН да доведе разгрома на агресора до край, в това число и на територията на Република Армения. Въпреки това, Азербайджан прояви миролюбие и нежелание да пролива излишна кръв и се ограничи само с освобождаването на своите земи.
2. По-нататък, този „учен - преподавател” пише: „Баку оказва натиск с цел да получи повече отстъпки от Ереван, да принуди Армения да създаде на нейна територия суверенен сухопътен коридор, който да съедини континенталния Азербайджан и неговия ексклав Нахичеван, а също така да подобри постфактум тактическите си позиции”.
Но защо не се казва и дума за Тристранното Изявление от 9 / 10 ноември 2020 година, подписано от министър-председателя на Република Армения – Никол Пашинян за факта на капитулацията във войната. В точка 9 на това изявление е предвидено отварянето на този коридор: „9. Разблокират се всички икономически и транспортни връъзки в региона. Република Армения гарантира сигурността на транспортните връзки между западните райони на Азербайджанската Република и Нахичеванската Автономна Република с цел организирането на безпрепятствено движение на граждани, транспротни средства и товари в двете посоки. Контролът над транспортните връзки осъществяват органите на Пограничната служба на ФСБ на Русия”. Този е ангажимент, поет от Република Армения, който тя отказва да изпълнява!
4. След това Сукиасян пише: „Изостряйки милитаристичната риторика, Азербайджан настоява на своята визия за „мирния договор” с Армения. За нея това представлява не нещо друго, а отказ от търсене на решения за останалите въпроси за статута, безопасността и деокупацията на територията на Автономната област Нагорни Карабах”. Нито един от посочените като останали за разрешаване въпроси не стои на дневен ред и няма никакво отношение към Република Армения.
Въпросът за статута на както я нарича Сукиасян „Автономна област Нагорни Карабах” просто не съществува. Президентът Илхам Алиев ясно заяви, че за никакъв статут не може и дума да става. В хода на мирните преговори, Азербайджан многократно предлагаше на планинската част на Карабах най-високия автономен статут, какъвто има в световната практика. Но арменците се отказаха от това. След като Азербайджан освободи по военен път своите принати от световната общност територии и границите бяха възстановени, въпросът за „статута” е снет от дневен ред: тези територии са административни единици на Азербайджанската Република и страната не планира да обсъжда вътрешните си въпроси с никоя друга държава.
Безопасността на останалите в Карабах няколко хиляди арменци се осигурява на пръво време от руските миротворци, а деокупацията на Карабах от чуждестранните въоръжени сили на Република Армения вече е осъществена.
5. Авторът пише: „В резултат, от месец май Азербайджан окупира 41 квадратни километра от територията на Армения”. Още през първите дни след 44-дневната война, Азербайджан настоятелно призовава Република Армения да пристъпи към делимитация и демаркация на границата. Като се занимаваше със словоблудство и като заблуждаваше световната общественост, Република Армения отказва да делимитира и демаркира границата. Във връзка с това, въпросът за окупирането на територия на Република Армения от страна на Азербайджан изглежда така, както изглеждат всички останали арменски витове.
6. Следващият бисер: „Регионалната стабилност в Южен Кавказ в многоголяма степен ще зависи от стратегията на международните играчи”. Регионалнатастабилност, преди всичко зависи от самата Република Армения, от нейния отказ от териториални претенции към всички съседи, отказ от политиката на етнически прочиствания на завзетите или заселени с арменци територии с цел създаването на моноетнически зони. Република Армения и подстрекаващата я арменска диаспора в чужбина, трябва да се откажат от агресивната риторика и политика, от нацистката идеология на фашисткия сътрудник Гарегин Нжде и от тероризма. Само в този случай Южен Кавказ ще може да говори за настъпването на мира.
В противен случай, Република Армения ще бъде принудена да приеме мира със сила. Тя може да не остави друг път на своите съседи.
Трябва да се обърне специално внимание на дейността на Фондация „Фридрих Еберт” и неговото списание. Публикуванетона подобни статии, изпълнени с очевидно лъжливи факти, е насочена не към установяване на мир в региона, не към усмиряване на агресора с фашистка идеология, а към разпалване на конфликта. Целта на такива публикации е да възроди у Република Армения надежда за връщане на окупираните по-рано територии, да разпали реваншистки намерения, да създаде лъжливи илюзии, че може да се плюе на нормите на международното право и с „красива риторика” да се обосновават своите изключителни права да се нарушават правата и интересите на съседите ти в региона.
Струва ми се, че дейността на Фондация „Фридрих Еберт” трябва да стане предмет на сериозното внимание на световната общественост.
Източник: Информационно-аналитичен портал на международната асоциация Израел – Азербайджан „АзИз“ - https://aziznews.ru/k-state-sukiasyana-v-ipj-jurnal-razoblachaem-lozh/?…;
Професор Намък Алиев е Извънреден и Пълномощен посланик, доктор на юридическите науки, ръководител на катедрата по международни отношения и външна политика в Академията по държавно управление при Президента на Азербайджанската Република
Бележка на редакцията: Нарек Сукиасян е проектов координатор на Представителството на Фондация „Фридрих Еберт“ в Армения, аспирант (докторант) и преподавател по основи на регионалната политика в Ереванския държавен университет.
Редакцията на blacksea-caspia.eu изразява съжаление, че твърде тенденциозната и неаргументирана статия на г-н Нарек Сукиасян е станала повод за критики и към фондация „Фридрих Еберт“, която ние добре познаваме като разпространител на полезни политически и научни знания в Централна и Източна Европа, в частност и в България.
Разбира се, редакцията на blacksea-caspia.eu не се явява представител на Фондация „Фридрих Еберт“, нито пък е упълномощена да я защитава, но случаят с въпросната публикация ни убеждава в две неща.
Едното е, че „Партията на мира“ в Армения все още е твърде слаба и дори представителите ва европейски институции в Ереван (Фондация „Фридрих Еберт“ е германска държавна фондация) стоят на националистически и конфронтационни позици.
Второто е, че мнозина колеги, работещи в сферата на хуманитарните науки, не си дават сметка за отговорността, която носят учените в тези области за своите публикации и за внушенията, които правят.
Всичко това заслужава и съжаление и порицание.