След като се свърже с Транс-анадолския газопровод (TANAP) на гръцко-турската граница, Транс-адриатическия газопровод (TAP) ще прекоси северна Гърция, Албания и Адриатическо море, за да излезе на брега в Южна Италия и да се свърже с италианската газоразпространителна мрежа. На снимката – изграждането на TAP.
Транс-Адриатическият газопровод (TAP) и Йонийско-адриатически тръбопровод (IAP) са стратегически проекти, които могат да осигурят диверсификацията на маршрутите за транспортиране и сигурността на газовите доставки за Хърватско, съобщава информационната агенция „Trend.az“, позовавайки се на проекта на стратегията за енергийно развитие на Хърватия до 2030, публикувана от Министерството на околната среда и енергетиката на страната.
В документа се казва, че укрепването на връзките на всички мрежови системи, укрепването на регионалното сътрудничество и участието в регионални проекти са важен фактор за осигуряване на сигурността на енергийните доставки.
„Диверсификацията на маршрутите за снабдяване, както и на самите енергийни доставчици е от ключово значение за подобряването на сигурността на снабдяването. Необходимо е също така да се диверсифицира и да се повиши капацитета на газохранилищата. Сериозни прекъсвания на газоснабдяването могат да причинят сериозни щети на икономиките на страните от Европейския съюз (ЕС), включително и на Хърватия“, е заявило Министерството на околната среда и енергетиката.
По-нататък в документа се казва, че прогнозираните обеми от природен газ, който Хърватия ще потреби, ще запазят същия темп на нарастване за предстоящия период, докато местният добив ще намалява. Затова е необходимо да се инвестира в нови проекти за доставки на природен газ, с оглед на това да се запази съществуващото ниво на сигурност на снабдяването.
„Откриването на нови запаси от въглеводороди и повишаването на техния добив от местни източници е единият от пътищата за подобряване на надеждността на снабдяването. Едновременно с това е необходимо да се осигури привличане на инвестиции за издирването и за разработването на нови източници на въглеводороди“, се казва в документа.
Проектът TAP, със стойност 4,5 милиарда евро е един от приоритетните енергийни проекти за Европейския съюз (ЕС). Проектът предвижда доставка на природен газ от азербайджанското находище „Шах Дениз 2“ до страните от Европейския съюз.
Свързвайки се с Транс-анадолския газопровод (TANAP) на гръцко – турската граница, TAP ще пресече Северна Гърция, Албания и Адриатическо море, преди да излезе на брега на Южна Италия, за да се свърже с италианската газоразпространителна мрежа.
Начинанието е в процес на напреднало изпълнение, като строителните работи започнаха през 2016 година.
Веднъж построен, TAP ще предлага пряк и финансово изгоден транспортен маршрут, който отваря жизнено важния „Южен газов коридор“, представляващ верига на доставки, дълга 3500 километра, простираща се от Каспийско море до Европа.
Акционерите на TAP са BP (с 20 процентов дял), SOCAR (с 20 процентов дял), Snam S.p.A. (с 20 процентов дял), Fluxys (с 19 процентов дял), Enagás (с 16 процентов дял) и Axpo (с 5 процентов дял).
Йонийско-адриатически тръбопровод (IAP) е ново предложен тръбопровод в Югоизточна Европа, който трябва да се простре от Албания през Черна гора и през Босна и Херцеговина до град Сплит в Хърватско. Той ще бъде свързан с Транс-Адриатическия газопровод (TAP). Капацитетът на газопровода ще бъде пет милиарда кубически метра природен газ годишно.