Проф. Намък Алиев: Преди десет години в една от своите книги аз написах: „Всеки опит за преправяне на съществуващите граници в света представлява снежна топка, която превръщайки се в неумолимо движеща се лавина, помита всичко по пътя си. И дълбоко се заблуждава този, който създавайки тази лавина се надява да оцелее и да постигне своите недалновидни цели. Процесът на прекрояване на границите е способен да взриви този свят, да го доведе до катастрофа, до поредна световна война. Дори и за неподготвения читател, не е трудно да предугади последиците от това. Предотвратяването на новото преправяне на света – това е възможно най-важна задача на цялото човечество, на всички разумни същества на Земята“.
Прозвучалите в последното интервю на държавния глава на Азербайджан тезиси, свързани с кризата на международното право, заслужават внимание. Това е много сериозна тема, оказваща влияние на повечето от това, което става по света.
Обективната ситуация в света изведе на преден план фактора на силата. Ние ясно виждаме, че изявленията на световните лидери не съвпадат с действителността. Техните действия нарушават фундаментални принципи на международното право: принципът на суверенното равенство на държавите като субекти на международното право; принципът на ненамеса във вътрешните работи на държавите; принципът на териториалната цялост и на ненарушимостта на границите и други. Събитията от последните години, та до тези дни ни убеждават в това.
Отговаряйки на журналистически въпроси, президентът Илхам Алиев каза, че по време на многобройните си контакти и срещи се е убедил – традиционните правила вече са изчерпани, а изявленията не съвпадат с действителността. Ние помним, че още преди пандемията той говореше за това, че сега на преден план излиза факторът на силата и Азербайджан трябва да е готов за това. За съжаление, това е така. Прост пример – международното право никак не помогна за справедливото уреждане на карабахския конфликт, помогна само силата.
Президентът каза: „Като цяло, ако излезем извън рамката на азербайджанския контекст, то може да се види, че днес големите страни вече открито заявяват, че международното право няма значение за тях. Ако преди те се опитваха да завоалират това с някакви изявления, то днес няма и това. Тоест, това – аз го наричам политически цинизъм – вече е достигнало крайната си степен. Ако това е така, ако страните, които са разработили тези правила и са ги утвърдили след Втората Световна война, се държат по такъв начин, то какво да правят останалите страни? Тогава и другите страни, както се казва трябва да се погрижат за себе си. Ние правим това отдавна“.
Преди десет години в една от своите книги аз написах:
„Всеки опит за преправяне на съществуващите граници в света представлява снежна топка, която превръщайки се в неумолимо движеща се лавина, помита всичко по пътя си. И дълбоко се заблуждава този, който създавайки тази лавина се надява да оцелее и да постигне своите недалновидни цели. Процесът на прекрояване на границите е способен да взриви този свят, да го доведе до катастрофа, до поредна световна война. Дори и за неподготвения читател, не е трудно да предугади последиците от това. Предотвратяването на новото преправяне на света – това е възможно най-важна задача на цялото човечество, на всички разумни същества на Земята“.
Да се реши тази задача е възможно само като се върнем на правното поле на разрешаване на конфликтите, като възстановим истинското уважение към изработените от международната общност международно-правни норми. Не издържат никаква критика, периодично подхвърляните идеи за недееспособността на международно-правните норми. Отказът нормите, които регламентират международните отношения, ще породи в международните отношения хаос, в който някои субекти на тези отношения ще разчитат „да ловят риба в мътна вода“.
Днес ние наблюдаваме как светът се плъзга към хаоса. Предупреждението на Президента на Азербайджан стъпва на дълбок анализ на протичащите събития, на личния му опит в международните отношения. Затова, избраният път на укрепване на икономиката, на икономическата независимост, на енергийна самодостатъчност, на осигуряване на единство на народа и властта, на духовна мобилизация на нашия народ, на създаване на силна армия и осигуряване на цялостта и сигурността на страната – това са действия съобразени с възникналата обстановка в света, отговарящи на тези условия, които са се стекли не по вина на Азербайджан.
В същото време, Азербайджан винаги е потвърждавал своята привързаност към нормите на международното право - страната демонстрира това и като освободителка на своите земи, изпълнила самостоятелно четири резолюции на Съвета за сигурност на ООН и като председател на Движението на необвързаните страни в процеса на успешното ръководене на тази организация през последните сложни за човечеството години. Такова е и воденето на освободителната война при спазването на всички норми на хуманитарното право, на Женевските конвенции от 1949 година, с прекратяването на бойните действия след реалното представяне от арменска страна на графика за извеждане на войските й от окупираните територии и изпълняването на тристранните изявления от 9/10 ноември 2020 година, от 11 януари и 26 ноември 2021 година.
И днес, Президентът Илхам Алиев ясно потвърди своята позиция:
„… Азербайджан като отговорен член на международната общност и в качеството си на действащ председател на Движението на необвързаните страни и занапред ще участва активно в дейността на световните институции – ООН и други, създадени след Втората световна война“.
Тъжно е да осъзнаваш, че човечеството стъпва на едно и също гребло няколко пъти. Само слабата памет позволява отново и отново да възникват конфликти по света. Именно строежа на мира без отчитане на историята го правеше недългосрочен. Очевидно е, че на определени етапи това ставаше необходимо за някого. Арменско – азербайджанският конфликт, на който по принцип е сложен край, не беше нищо друго, освен опит да се повтори историята.
Мирът трябва да се строи с отчитане на историята и историческите грешки. Мирът в Южен Кавказ трябва да бъде изграден по такъв начин, че виновните за конфликта да извлекат поуки от станалото, иначе на някого след определен исторически интервал от време, може да му се поиска да завземе още малко земя, обладан от реваншистка лудост.
Не спират ли точно за това определени сили въпросите, свързани с привличането под отговорност на Република Армения и на конкретни физически лица, виновни за тридесет годишния конфликт, за агресията и за окупацията на територии на Азербайджанската република?
Ако някой смята, че може да реши проблемите си, включително и териториалните, със силата на оръжието, то на Земята и в нашия регион няма да има мир, още по-малко – дълготраен мир. Ако искаме да живеем в мир – трябва да помним историята.
Днес, стабилизацията на обстановката в света е възможна само в условията на връщане на правното поле на международните отношения, на мирното разрешаване на конфликтите, на възстановяването на истинското уважение към изработените от международната общност международно-правни норми.
Източник: https://news.day.az