Намък Алиев: „Възможностите за увеличаване на задморските доставки в Европа са призрачни, поради относително високата цена на американския втечнен газ, а също така и поради не големия дебит на алжирските тръбопроводи. Ако се отчете, че в Русия разбират икономическата нецелесъобразност на строителството от страна на Азербайджан на нов (втори) газопровод през Зангезур, то високият интерес (разбира се, покрай другите икономически преференции) на Русия за отваряне на азербайджанските транспортни комуникации през Зангезур е напълно обясним”.
Денят на Великата Победа на азербайджанския народ във Втората Карабахска Отечествена война е от празниците, които символизират славната история на нашия прекрасен народ. Народ, преминал сложен път на възстановяване на своята Независимост, минаващ през лишения, загуби, горчилката от поражението и несправедливостта. Народ, който не беше сломен, който не предаде въпреки станалото своите присъщи ценности – толерантност, доброжелателнот, гостоприемство и доброта. На ред с тези качества, които са добре известни по света, световната общественост беше удивена не малко от още едно качество на азербайджанците, проявено при освобождаването на своята територия – снисхождение към врага. Това качество е присъщо само на великите народи, на народите с голяма душа, сърце и любов към живота. Такива народи имат бъдеще.
Двеста годишната история на разделението та Тюркския свят, направила Иран и Република Армения стратегически съюзници, да не кажем нещо повече, отива към своя край. Все по-известни стават историческите подробности за това, как е станало това, какво е трябвало да понесе търпеливият азербайджански народ само за тези две столетия.
По ирония на съдбата, точно 100 година преди подписването на Тристранното изявление от 9-10 ноември 2020 година, на 4-ти и 9-ти ноември 1920 година, в навечерието на установяването на съветска власт в Армения, Йосиф Сталин прави в Баку редица гръмки изявления за по-нататъшната съдла на Зангезур и Нахичеван. Както пише известният историк Илгар Нифталиев, същността им се свежда до намерението да се предадат тези територии на Съветска Армения.
Подобен жест на болшевиките е бил предизвикан преди всичко от стратегически задачи, по-специално от стремежа, като се вклинят между Азербайджан и Турция, да ги лишат в перспектива от обща непосредствена граница, чрез създаване на арменски буфер за сметка на предаването на Армения на териториите на Нахичеван и Зангезур. [Нифталиев, Ильгар. Как Азербайджан потерял Зангезур. – Irs/Наследие, 2013, № 1 (61), с.20-23; Каспiй, 2015, 7 октября, с. 12. - http://www.anl.az/down/meqale/kaspi/2015/oktyabr/458175.htm].
На 3 юни 1921 година под председателството на Серго Орджоникидзе се провежда вечерно заседание на Кавказкото бюро (Кавбюро) на ЦК на РКП (б), за което е издаден протокол № 6. Въпреки това на малко хора е известно, че към този протокол е имало приложение с гриф „съвършено секретно”, което е съдържало постановление на ЦК на РКП (б) по така наречения „Зангезурски въпрос”.
Това приложение се е състояло от седем точки, шест от които са били посветени на Зангезур, а една – на Нагорни Карабах. Тук няма да разказвам подробно за тях, само ще приложа копие от самия документ.
[Российский государственный архив социально-политической истории (РГАСПИ), фонд 64, опысь 1, дело 1, лист 77].
На 12 юни 1921 година, Съветът на народните комисари на Арменската ССР, издава декрет за присъединяване на планинската (нагорната) част на Карабах. В края на юни, Революционният военен съвет (Реввоенсовет) на Кавказкия фронт взима решение да започне настъпление в четири посоки с цел да унищожи окончателно отрядите на Нжде. В съобщението на щаба на Кавказкия фронт от 16 юли 19121 година се говори за пълното освобождение на Зангезур. С това приключва процесът на присъединяването на западен или горен Зангезур към Армения.
Тук трябва да се обърне внимание на факта, че ако съгласно решението на Полтбюро и на Оргбюро на ЦК на АКП (б) от 30 ноември и декларацията на Бакинския съвет (Баксовет) от 1 декември 1920 година, целият Зангезурски уезд е подлежал на предаване на Съветска Армения, то в крайна сметка през юли 1921 година, към нея е присъединена само западната част на уезда, където основно живеели арменци, тоест уездът бил разделен по етнически признак. [См.: Нифталиев, Ильгар. Как Азербайджан потерял Зангезур. – Irs/Наследие, 2013, № 1 (61), с.20-23; Каспiй, 2015, 7 октября, с. 12. - http://www.anl.az/down/meqale/kaspi/2015/oktyabr/458175.htm].
Съвсем наскоро, Президентът на Азербайджан обяви за създаването на освободените азербайджански територии на Източно-Зангезурската икономическа зона, с което възстанови историческото название на региона.
Историческият шанс за съединяване на Туран и диференциацията на Великия копринен път създават преди всичко икономически възможности. Днес, американските санкции, които са наложени на Иран, който притежава вторите в света запаси на природен газ (при това – относително евтин), който е така необходим на Европа, обслужват интересите на Русия. Тя доставя в Европа две трети от внасяния там газ, срещу една трета на общите доставки, осъществявана от САЩ и от Алжир.
Възможностите за увеличаване на задморските доставки в Европа са призрачни, поради относително високата цена на американския втечнен газ, а също така и поради не големия дебит на алжирските тръбопроводи. Ако се отчете, че в Русия разбират икономическата нецелесъобразност на строителството от страна на Азербайджан на нов (втори) газопровод през Зангезур, то високият интерес (разбира се, покрай другите икономически преференции) на Русия за отваряне на азербайджанските транспортни комуникации през Зангезур е напълно обясним.
Разбираеми са и последните провалени демаршове на Иран, огорчен от договореностите между Турция и Русия за Сирия, от победата на Азербайджан в 44 дневната война и от освобождаването на окупираните територии, от перспективата за отваряне на Зангезурския коридор и от загубата на милиардни приходи от нефтогазовия сектор и наркотрафика.
Станаха очевидни и изплъзващите се призрачни надежди на предалата Русия Република Армения за малковероятните транспортни проекти „Иран – Република Армения – Грузия – Черно море”.
Тридесет годишната окупация на азербайджанските територии, двеста годишната териториална разделеност на тюрките, „клинът” забит през ХІХ век в Зангезур, разделиха тюркския свят. На времето си, клинът би могъл да бъде и по-голям, ако не е била принципната позиция на Турция, която успява да запази Нахичеван за Азербайджан.
Решението на Политбюро и на Оргбюро на ЦК на АКП (б) от 30 ноември, както и декларацията на Бакинския съвет (Баксовет) от 1 декември 1920 година, предават Зангезур и Нахичеван на съветска Армения. Това решение е било закрепено и в третата точка на договора между РСФСР в лицето на полпреда Легран и представителите на арменското дашнакско правителство от 2 декември 1920 година за установяване на съветска власт в Армения, съгласно което на Армения са се признавали всички територии на Ериванска губерния, в това число и Нахичеван, а също така и Зангезурски уезд. Сключеният няколко часа по-късно, в нощта на 2-ри срещу 3-ти декември 1920 година мирен договор между Турция и Армения (Александрополският договор), който е мирният договор, с който приключва арменско-турската война от 1920 година, е подписан от кемалисткото правителство на Турция и правителството на Първата Арменска Република в град Александропол (съвременният град Гюмри). [Виж: Мирный договор между Турцией и Арменией 2-го декабря 1920 г. (Александропольский договор). - http://genocide.ru/lib/treaties/17.htm ; http://www.aniarc.am/2019/12/02/full-text-in-russian-alrxandropol-treat…].
В съответствие с тези договори, районите на Нахичеван, Шарур и Шахтатъ в Ериванска губерния са оставени на Азербайджан.
Тези положения впоследствие са закрепени с Московския договор между съветска Русия и Турция и с Карския договор. [Виж: Договор между Россией и Турцией. Москва. 16 марта 1921 г. - http://www.genocide.ru/lib/treaties/19.htm; Карсский договор. Карс. 26 сентября 1921 года. - https://www.virtualkarabakh.az/ru/post-item/32/132/qars-muqavilesi-1921…].
В резултат от сключването на Московския договор, Турция предава на току що провъзгласената Грузинска ССР град Батуми, на Арменската ССР – град Александропол (днес Гюмри), а на Азербайджанската ССР връща Нахичеван. Турция запазва за себе си Карската област, така както е било договорено с Александрополския договор между Турция и Армения.
Споменатият по-горе „клин”, който се образува е съпроводен с информационна блокада и спускане на желязна завеса, се опитва да измени с времето генетичната памет на азербайджанците, като се опитва да ги застави да забравят, че теса тюрки, че не са сами на този свят и че имат братски народи. За щастие това не става.
Придобиването на независимост от страна на Азербайджан, отново направи актуален въпросът за свързването на Нахичеван със западните райони на Азербайджанската република (не на Азербайджан). Ние помним „плана Гобла”, който преживя няколко варианта. Помним договореностите на Хейдар Алиев с Кочарян от 2001 година, посрещнати на нож, както в Република Армения, така и в Азербайджанската република. Въпреки това, идеята за най-къс път за извеждане на икономическата продукция, на стоките на европейския пазар, способства за увеличаване на разбирането в света на необходимостта от пробив в блокадата на Тюркския свят.
Точка 9-та от Тристранното споразумение от 9-ти – 10-ти ноември 2020 година, заслужава да бъде припомнено на тези, които отричат ангажиментите на Република Армения за отваряне на коридора:
„Република Армения осигурява транспортна връзка между западнвите райони на Азербайджанската република и нахичеванската Автономна Република с цел организиране на безпрепятствено движение на граждани, транспортни средства и товари в двете посоки. Контролът над транспортните средства и товарите се осъществява от органите на Пограничната служба на ФСБ на Русия” [Кремль опубликовал полный текст заявления лидеров России, Азербайджана и Армении - https://minval.az/news/124054698].
Води се подготовка за отваряне на коридора. С невероятно високи темпове, Азербайджан възстановява и строи нови комуникации на територията на Източен Зангезур и Нахичеван, а руските военни строители без да губят ценно време, се занимават с изграждането на съответните инженерни съоръжения и съпътстващи обекти на военната инфраструктура в Западен Зангезур.
Никакви опити за промяна в ситуацията посредством обещания за гигантски кредити за Република Армения, заплахи по адрес на Азербайджан и други подобни вече не вършат работа. Коридорът ще бъде отворен.
Зангезур, който днес е най-близката цел, освин всички други свои предназначения е преди всичко средство за съединяване и свързване на Тюркския свят.
Библиография:
1. Нифталиев, Ильгар. Как Азербайджан потерял Зангезур. – Irs/Наследие, 2013, № 1 (61), с.20-23; Каспiй, 2015, 7 октября, с. 12. - http://www.anl.az/down/meqale/kaspi/2015/oktyabr/458175.htm
2. Российский государственный архив социально-политической истории (РГАСПИ), фонд 64, опись 1, дело 1, лист 77
3. Кремль опубликовал полный текст заявления лидеров России, Азербайджана и Армении - https://minval.az/news/124054698
4. Мирный договор между Турцией и Арменией 2-го декабря 1920 г. (Александропольский договор). - http://genocide.ru/lib/treaties/17.htm; http://www.aniarc.am/2019/12/02/full-text-in-russian-alrxandropol-treat…
5. Договор между Россией и Турцией. Москва. 16 марта 1921 г. - http://www.genocide.ru/lib/treaties/19.htm
Професор Намък Алиев е доктор на юридическите науки и ръководител на катедрата по международни отношения и външна политика в Академията по държавно управление при Президента на Азербайджанската Република.