Каква е геополитическата картина в региона на Туркменистан, Азербайджан и Турция - формира ли се нов енергиен център? Губи ли Русия политическо влияние в региона и за чия сметка? Как "жадната за енергоносители икономика на Китай, която ще става все по-жадна", ще повлияе на потреблението на туркменистански газ? Защо Туркменистан е силно заинтересован да доставя газ за Европа?
Доц. Теодор Дечев, Висше училище по сигурност и икономика, ръководител на “Blacksea Caspia” в „Светът е бизнес“, 04.01.2023
Напълно възможно е при едно прекратяване на войната в Украйна Русия да изплаща контрибуции под формата на суровини, доставяни в Европа, а цената им да се привежда в някакви фондове за възстановяването на Украйна. Това, разбира се, е хипотеза, но тя абсолютно има право на живот. Тогава, вероятно, руският газ физически може да се върне в Европа. Друг е въпросът къде ще отива заплащането за него. Това каза доц. Теодор Дечев, Висше училище по сигурност и икономика, ръководител на „Blacksea Caspia“, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
Когато говорим за газа от Азербайджан трябва да държим очите си широко отворени към туркменистанския газ, каза още гостът.
"За разлика от Азербайджан, където запасите все пак не са безкрайни, има поне три държави в света, които са във физическа близост до нас и имат огромни запаси от газ - Русия, Иран и Туркменистан".
Туркменистан има огромни запаси. Ако бъде построен Транскаспийският газопровод, това е една тръба по дъното на Каспийско море, която би струвала около 500 млн. долара, дори и България може да бъде мажоритарен акционер в такъв проект, заяви доц. Дечев.
"Европейският съюз отдавна е заявил, че е готов да плати газопровода изцяло и тогава наистина Азербайджан, освен държава, което добива въглеводороди и ги продава, ще се яви и в ролята на оператор на едно сериозно, скъпо и много важно от геополитическа гледна точка съоръжение".
Това съоръжение ще свързва Азербайджан и Туркменистан и би решило радикално проблема с износа на туркменистански газ за Европа, обясни Дечев. Има две държави от басейна на Каспийско море, които са против - Русия и Иран. Русия е категорично против туркменски газ да отива в Европа. Иран няма такива ограничения, те искат този газ да минава през иранска територия, но това е трудно по чисто физико-географски причини, а я "има и санкционната драма на Иран".
"Русия лицемерно заявява, че е много загрижена за екологията на Каспийско море. Руснаците не казват "ние не сме съгласни Европа да получава туркменистански газ, защото на нас не ни отърва". А иранците говорят общо взето същото, но казват, че предоставят всички свои съоръжения и терминали на "нашите братя от Туркменистан", стига те да искат да ги ползват".
България нямаше резервирани слотове за доставка на газ никъде и на този фон споразумението между страната ни и Турция за достъп до терминалите, което гарантира доставка на 1,5 млрд. куб. метра газ годишно е за предпочитане, въпреки че може да се окажем в зависимост от южната ни съседка, вместо към Русия, каза още гостът.
"Със сигурност всеки договор има и добри и лоши страни".
Зависимостта не е чак такава, каквато беше, когато "висяхме накрая на руската тръба", коментира събеседникът.
"Слотовете са си слотове, а доставката на газ може да бъде от най-различни места. Въпросът е да имаме достъп до терминалите. Освен това в рамките на година - година и нещо, България вече ще има достъп и до терминала на Александруполис, където България има солидно дялово участие".
"Сигурен съм, че в обозримо бъдеще ще се преразгледа въпросът за дяловите участия на този терминал, защото гръцката страна има огромни амбиции да увеличи капацитета на терминала и българското участие може дори да се увеличи, ако не в процентна, то в абсолютна стойност".
"При положение, че ние имаме достъп до турски терминали, а в обозримо бъдеще и до терминала в Александруполис, може да се каже, че положението не е толкова лошо. А и винаги е възможно да увеличим доставките на природен газ по тръба, защото капацитетът на интерконектора е 3 милиарда, но той може да стане 5 милиарда "с едно просто строителство на една допълнителна компресорна станция в Гюмюрджина", обясни доцентът.
За бъдещето на военния конфликт в Украйна гостът каза, че няма съмнение, че руската страна търси начин да излезе от ситуацията, но засега не може да измисли абсолютно нищо, защото всеки изход от войната, който не може да бъде представен като велика победа означава радикална смяна на политическото ръководство. "Заявки за такава смяна вече има".
"Русия бучи. Т.нар. военни блогъри съвсем не хвалят властта, а те в никакъв случай не са самостоятелни физически лица и най-вероятно зад тях стоят определени хора, вероятно т.нар. военно-промишлен комплекс".
Руснаците и тяхното ръководство трудно могат да излязат от ситуацията. Украинците също могат трудно да излязат от нея, защото в момента са в положение на тактически побеждаващ, добави гостът.
"Те прочистват окупираната територия и всеки би попитал "защо спряхте, когато побеждавате".
Външен натиск от страна на Китай и Индия върху Русия и от страна на Запада върху Украйна би спомогнал за сключване на мир, но аз не виждам формула, по която страните да изградят компромис. Още повече, че няма гаранция, че дори и да спрат сега военните действия, след 10 месеца няма да започнат отново".
Каква е геополитическата картина в региона на Туркменистан, Азербайджан и Турция - формира ли се нов енергиен център? Губи ли Русия политическо влияние в региона и за чия сметка? Как "жадната за енергоносители икономика на Китай, която ще става все по-жадна", ще повлияе на потреблението на туркменистански газ? Защо Туркменистан е силно заинтересован да доставя газ за Европа?
Вижте цялото предаване тук:
https://www.bloombergtv.bg/a/16-biznes-start/114066-ruskiyat-gaz-mozhe-…